Кой уби Исус Христос?

Страстите Христови  е един от най-спорните и дискутирани филми на всички времена. Филмът изобразява, в страховити детайли, ужасяващото бичуване и разпъване на кръст, които Исус Христос изтърпява преди Своята смърт.

Много християни аплодират усилията на Мел Гибсън и считат, че филмът е много полезно средство за просветляване на хората относно Христовата мисия, чрез която Исус спасява света. От друга страна, евреите, разбираемо, се страхуват, че филмът може да разпали още повече антисемитизъм и преследване.

Неотдавна по една от най-популярните телевизии четирима учени-богослови анализираха събитията, водещи до смъртта на Христос.  В края  на документалния филм,  четиримата учени бяха запитани: "Според вас кой е убил Исус?".  Единодушният отговор беше: "Пилат и римляните".

Кой в действителност е убил Христос? Различните хора се придържат към различни възгледи. Някои са твърдо убедени, че евреите носят главната отговорност. Други настояват, че истинският виновник е Пилат Понтийски. Някои може да твърдят, че Сатаната е бил силата, която е вдъхновила целия сценарий.  А много християни биха извикали: "Ние го направихме! Нашите грехове погубиха Исус!".

Въпреки че всички тези гледни точки имат основание, има и една друга съществена позиция, която трябва да бъде разгледана, за да разберем кой  е отговорен за смъртта на Божия Син. Но нека първо да анализираме до каква степен гореспоменатите главни участници са отговорни за тази смърт.  

Евреите ли са убили Христос?

През вековете евреите са били обвинявани, че са отговорни за разпъването на кръст на Христос. Но наистина ли те са виновни? Без съмнение, обвинителите на Исус са били евреи; но би било абсурдно да твърдим, че всички евреи в Юдея са били такива обвинители.  Нека не забравяме "многохилядните тълпи", които са следвали Христос и са били свидетели на чудесата Му по време на Неговото проповядване, продължило 3 години и половина (Матей 15:29-31). Мнозина били излекувани от нелечими болести. Някои били възкресени от мъртвите. Много евреи са били безкрайно благодарни на този млад чудотворец. Но много религиозни водачи, от своя страна, са били изпълнени със завист и горчивина поради обвиненията и порицанията, които Исус отправя към тях, и според Евангелията, те са искали да се отърват от Него по всеки възможен начин (Матей 12:14).

В няколко случая Христос нарича фарисеите "лицемери", "змии", "чеда на усойници", и ги описва като фалшиви водачи пред събралото се мнозинство (Матей 23). Техният публичен образ е бил подкопан драстично от човек, който е спечелил доверието на тълпите. Това е било прекалено голямо и неприемливо унижение. Ето защо, фарисеите постоянно търсели възможност да обвинят и убият Исус.

Исус е обърнал масите на сарафите и на продавачите на гълъби (Матей 21:12). И двете групи вероятно са жадували за отмъщение. Без съмнение, при първа възможност те биха накарали Христос да си плати за нанесените обиди.

Върховните религиозни водачи отказали да делят своята власт и слава с този младеж от Назарет и се страхували, че Той може да стане обичания лидер на народа. Нещо повече, те заговорничели да открият някакъв Негов грях и да Го убият. "Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа, и се наговаряха да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят" (Матей 26:4).

Интересно е да се отбележи, че те са осъзнавали факта, че народа е обичал Исус, и затова те решили да не Го убиват по време на "празника, за да не стане вълнение между народа" (Матей 26:1-5).  Те знаели, че трябва да се отнасят внимателно с народа, за да не се обърне той срещу тях.  И така, техният план е трябвало умело да бъде измислен, за да може да убеди хората, че Исус е богохулник и че заслужава смърт.

Нещо повече в Евангелието от Матей е писано, че когато Христос е изправен пред Синедриона "главните свещеници и старейшини търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят" (26:59-61) -- и впоследствие са намерили. В крайна сметка, собствените думи на Исус били достатъчни да Го осъдят на смърт. И така, на следващата утрин "всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят" (27:1). По-късно когато Пилат се е опитал да освободи Христос, те яростно са настоявали наказанието да бъде смърт;  и в крайна сметка гневната тълпа и свещениците успели да се наложат (Лука 23:23).  

Кои са били присъстващите, когато Пилат е попитал тълпата дали иска Христос да бъде освободен или да бъде убит?  Със сигурност можем да предположим, че гореспоменатите групи са били там. Останалите са вероятно местни жители, които бегло са познавали Христос и които сляпо са последвали религиозните си водачи и са приели обвиненията им за достоверни.

Били ли са всички евреи виновни за смъртта на Исус Христос? Категорично не. Били ли са повечето религиозни водачи в Ерусалим виновни? Според Евангелските свидетелства - да, те са виновни. Те са измислили план как да заловят Исус; те са открили фалшиви свидетели, които да Го обвинят, и те са отказали да повярват на думите Му, въпреки че проповедите Му са били подкрепени от могъщи чудеса. Религиозните водачи са искали Неговата смърт и не са се примирили, докато не са постигнали целта си.

 

Пилат ли е убил Христос?

Пилат Понтийски е бил римски управител на Юдея. Той е бил представител на Императора и като такъв е бил върховният властник в тази страна. Имал е власт над живота и смъртта. Исус е бил отведен именно при римския управител за окончателна присъда.  Пилат Го разпитал и Му показал ясно какви правомощия притежава: "Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна?" (Йоан 19:10). Впоследствие, той обявил своето логично решение пред първосвешениците: "Аз не намирам вина в Тоя човек." (Лука 23:4).  

Въпреки че Пилат е бил убеден в невинността на Исус Христос и въпреки че се е опитал да убеди свещениците и тълпата да се откажат от искането на смъртна присъда, в крайна сметка, той е отстъпил пред кръвожадните религиозни лидери.  "И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, оми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие сте отговорни." (Матей 27:24).   Причината, поради която той отстъпва пред волята на гневната тълпа е описана в Евангелието от Йоана: "Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по тоя закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син. А Пилат като чу тая дума още повече се уплаши." (Йоан 19:7-8).

 Очевидно решението на Пилат е било мотивирано от неговия страх от евентуален бунт. Ето защо, за да удовлетвори желанията на религиозните водачи и за да предотврати избухването на опасно въстание, той отстъпва пред техните искания. И така, въпреки че е имал власт да предотврати смъртта на Исус, Пилат е избрал да жертва невинен човек с цел да запази мира. Ето защо, Пилат е бил съзнателен съучастник и също е отговорен за тази смърт.

  

Сатаната ли е убил Христос?

Без съмнение Сатаната е главната сила зад целия този зловещ сценарий. Той е правил опити да неутрализира и унищожи Христос от самото начало, като Го е изкушавал и като се е опитвал да Го ликвидира духовно. Той не е спирал да изкушава Христос до края на земните Му дни.

Несъмнено Сатаната е подхранил духа на завист и горчивина в религиозните водачи; очевидно той е повлиял на Пилат, който е подложил Исус на безмилостно бичуване.  Без съмнение Сатаната е инспирирал безпощадните тълпи да искат смъртно наказание, и то чрез зловещо разпъване на кръст. Той е искал Исус да бъде измъчван, като се е надявал, че в крайна сметка Божият Син ще се предаде и ще капитулира.

Въпреки че е трудно да се прецени степента, до която Сатаната е отговорен за това зло, със сигурност той има съществен принос.

 

Греховете на хората ли са убили Христос?

Много теолози твърдят, че истинският виновник за смъртта на Исус са греховете на човечеството и нуждата на човека от спасение.  Човеците са съгрешавали от самото начало на света и спасението е било абсолютна необходимост за тях. По времето на древен Израел, Бог е установил система за жертване на животни, за да подчертае сериозността на греха и необходимостта той да бъде изплатен. Най-големите грехове (т.нар. смъртни грехове), които са свързани с нарушаване на повечето от Десетте Божии Заповеди, не е можело да бъде заплатени чрез никакви жертви; наказанието за тях е било смърт. В действителност, Библията е категорична, че "заплатата за греха е смърт", независимо дали си или не си под Закона (Римляни 6:23).

За да се предотврати такъв драматичен край за цялото човечество, е била нужна жертва, която би била достатъчна да заплати всички наши грехове. Само едно Божествено Същество би могло да бъде такава жертва, както апостол Павел обяснява в новозаветната книга "Евреи" 10:1-14.

1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.           

2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.

3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.        

4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

5 Затова Христос, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;     

6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.

7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -     

8 Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),       

9 после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.     

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.         

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;          

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога,           

13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.   

14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

Божият Син е бил единственият адекватен и достатъчен откуп за греховете на света. Ето защо, е напълно справедливо да кажем, че нашите грехове са убили Исус Христос.

 

Главната причина

Установихме, че има няколко възможни виновници за смъртта на Исус. Пилат, религиозните водачи, Сатаната и греховете на света. Всички те са отговорни за окончателната присъда. Но така ли приключва цялата история?  Нека погледнем по-отблизо някои аспекти, които все още не сме разгледали. 

Бог Отец и Исус Христос не са били длъжни да преминат през ужасите на бичуването и разпятието. Те можеха да оставят човечеството да жъне това, което е посяло, т.е. можеха да прежалят човеците. Бог не е бил задължен да изпрати Исус да умре за нашите грехове.  Той не е бил длъжен да гледа как Неговият Възлюбен Син изтърпява страховити мъчения и кръстна смърт.

Исус Христос не е бил длъжен да жертва Себе Си за когото и да било. Той е имал всичко. И все пак, Той се е отказал от силата и славата Си, дошъл е да живее като човек и е преживял агонията на унижението и насилието. А накрая, Той е трябвало да изтърпи и 6-часови нечовешки болки, докато е висял на кръста.

НО НИЩО НЕ ГО Е ЗАДЪЛЖАВАЛО ДА ИЗВЪРШИ ПОДОБНА САМОЖЕРТВА!

И все пак, Бог Отец и Исус Христос - тези загадъчни същества - са избрали пътя на страданието, за да може да се изяви Тяхната огромна любов към нас. Те са избрали да ни спасят от смъртното наказание и от унищожението за вечни времена, въпреки че това спасение би им струвало неописуемо страдание. 

Кой в крайна сметка е убил  Исус Христос? Пилат, религиозните водачи, Сатаната или нашите грехове?

ЛЮБОВТА НА БОГ И НА САМИЯ ИСУС КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ТОВА, КОЕТО В КРАЙНА СМЕТКА Е УБИЛО ИСУС ХРИСТОС.

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16). 

Бог Отец обича нас човеците толкова много, че е пожелал да премине през неизмерими мъки заради нас, като е пожертвал Своя Единороден Син, предавайки Го на кръстна смърт.  Именно Божията любов е предотвратила нашето унищожение, което би било напълно заслужено.  Неговата любов ни е дала незаслужена прошка и е отворила възможността за вечен живот за всички хора.     

Исус се е съгласил да осъществи Божията воля, като си е давал ясна сметка за следствията, които ще изтърпи заради това Свое решение.  Но все пак, Той е бил силно окуражен от факта, че Неговите бъдещи страдания ще направят възможно спасението на целия човешки род: "Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да, и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света" (Йоан 6:51). 

Това е любовта -- неразгадаемата любов. 

Кой в крайна сметка е убил Исус Христос? Вече може би имаме яснота по този въпрос: религиозните лидери са желаели Неговата смърт; Пилат е можел, но не я е предотвратил; Сатаната е бил подбудител; нашите грехове са една от главните причини.  Но преди всичко, именно Бог Отец е пожелал и позволил Христовата саможертва, а Исус доброволно е осъществил тази алтруистична постъпка, за да спасят религиозните водачи, които са планирали убийството, Пилат, който е измил ръцете си, римските войници, които са Го качили на кръста; за да спасят теб, мен и целия човешки род.  

Ето защо, когато гледате филма на Мел Гибсън, моля ви помнете, че Бог Отец сам е пожелал и е допуснал страданията на Своя Син.  Помнете, че Исус доброволно е участвал в това ужасно изпитание. И преди всичко, помислете колко голяма е любовта на Бог и на Христос към всички нас, че те са пожелали да преминат през всичко това, за да спасят нас хората от вечна гибел.

Майкъл Капуто

Превод - Тихомир Димитров

 

HOME

 

 
 

 

eXTReMe Tracker